Безмилостна жестокост ни преследва,
потракват хищно зъбите ѝ черни.
А изкушено от кръвта, напредва
вампирно зло със ярост безогледна.
И тегне алчност, станала греховна.
Затваря ни в паническа атака.
Ръждясал ключ на суета вековна,
спасение, загубено във мрака.
И само страх компания ни прави.
Вечеряме с отрови и зарази.
Издигнал кръст, всесилният борави
със слабостта ни. Господ да ни пази!
Рецептата: Варят в казани жито.
И вадят вино, дълго отлежало.
За “Бог да прости” живите, които
отдавна в същността си са умряли.
Утеха ли? Невидима е тази
енигма... И броим пред сън овцете.
О, нека вяра в схватката ни пази!
За смърт на вълк от куче не жалете!
© Цветето Б. All rights reserved.