На вечерта тъжовната цигулка
във гарваново ехо песен сля.
Лъкът захлипа в пресекулки
изгубил блясъка си под дъжда.
Градът във капките се вглежда
преситен, озлобен, опепелен.
Безчувствено ликът му се оцежда
в пропукания покрив, натъжен.
В задавения кикот на страстта
потънала в мъгливата завеса,
минорно гасне младостта,
заспива вечен сън една принцеса. ...