Бялото пречупи в черно...
отражението в огледалото–
паднал хоризонт...
Разложено преддверие,
стъклено, разбито, хаосно...
небесното ридание изгни...
Стъпки някакви, изгубени...
Скърца стара люлка...
ехо от отминал детски смях...
Изгубени сълзи отекват
в нечие придавено сърце...
А после хлад... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up