Увяхва,
като цвете без вода,
умира и изсъхва в ужас.

Черните облаци са покрили небето,
а изгарящите пламъци на слънцето поддържат живота.
Пронизват сърцето, процъфтяват в сивота.

Смъртта на любовта е като неизпята песен.
Хубаво е да я чуеш, но е жестоко, когато не засвири.
Думите остават неизказани, а раздялата се повтаря в рефрен.

Ти и аз, това, което оставихме, защото не знаехме, че искрите запалват огъня,
но самотната искрица избледнява в злия вой на вятъра.
Суетата е да обичаш себе си или да мислиш, че почиваш близо до свиреща арфа.

Нека прегърнем края, а не да се поддаваме на своите страсти.
Огньовете все още горят в най-тъмните нощи.
Забрави миналото и живей, измъкни се от бодливите храсти.

И нашата любов е забравена песен.
Хубаво е да мечтаеш, но жестоко да забравиш.
Думите остават неизказани и раздялата продължава.