Увяхва,
като цвете без вода,
умира и изсъхва в ужас.
Черните облаци са покрили небето,
а изгарящите пламъци на слънцето поддържат живота.
Пронизват сърцето, процъфтяват в сивота.
Смъртта на любовта е като неизпята песен.
Хубаво е да я чуеш, но е жестоко, когато не засвири.
Думите остават неизказани, а раздялата се повтаря в рефрен.
Ти и аз, това, което оставихме, защото не знаехме, че искрите запалват огъня,
но самотната искрица избледнява в злия вой на вятъра.
Суетата е да обичаш себе си или да мислиш, че почиваш близо до свиреща арфа. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up