Feb 4, 2024, 7:24 PM

Смъртта на любовта 

  Poetry » Love
477 2 0

 

В нейните очи губех се в зори, 
в мойте ръце се гушеше,
като невръстно дете.


Радостта беше между нас!


Опиянени от страстта 
смеехме се на хорската мълва и суета...


Но сянка на ревност
покри любящите се тела.


Със съмнение, жестоко,
пронизахме радостта,  
омраза издигна стена,
разделени са нашите сърца!


С думи скръбни удушихме   
най-накрая  любовта  
и в могила от спомени... 
заровена е за вечността†
                        **** 
Сега сме с нея разделени!   
Сам се скитам по света...
...един надгробен камък сочи колко обичах я!

© Васил All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??