В самотна звездица се превърна душата,
яркостта потъна в своя леден мрак.
С бледи цветове нарисувана е тъгата,
животът oпустял тича след последния си влак.
Отчаяние като камбана звънти,
спира нещо да тупти в тишината.
Ветрец буен плачещо ехти ли, ехти,
уморени очи се затварят в небесата.
Милан Милев
6.02.2010
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up