Беше поредният слънчев ден и отново исках ти да си до мен.
Но от твоето НЕ бях повален и тръгнах си със сълзи тогава,
но заболя ме от тази твоя проява.
И така ден подир ден, гледах те безмълвен, смутен.
Ужасно ме болеше и продължава да боли.
Сърцето ми кървеше и продължава да кърви.
За мене си единствена, ти знаеш, няма друга.
Защо направи това, каква е моята заслуга?
Взех пистолета и в главата си го опрях.
Защо реших да го сторя, просто не разбрах.
Последните ми мисли за тебе бяха, знай,
но на живота си вече сложих край.