Смъртта си мислиш, че е страшна? Не съм те запознала с Него!
Не се опитвам да те плаша... разказвам ти... с умряло его...
Животът ми до тук съвсем нормален,
улисан, тъй обикновен, несложен,
Той дълго от страни е наблюдавал
и влезе в него без да предположа...
Но не внезапно! За да мога да усетя!
Той всеки ден по крачка тиха прави.
Съвсем случайно стигна ми сърцето...
А после скочи! И го изостави!
И нямах време да се стресна даже!
Да се противя! Да възразявам! ...