Със мене плаче днес зората...
Окъпана с признания среднощни.
Очите ми са опустели светове.
Безпомощно оказа се сърцето
с криле прекършени във полет.
Сбогуване не чакаше небето,
капки дъжд отново го превзеха.
Заваля!
В очите ми последен дъжд се рони.
На любовта в аванс се поклони.
Без нея ще живея аз от днес!
Бъдещето от безчувственост крещи. ...