Скри снегът настръхналите рани,
грешките, възторзите, тъгите.
Същият е - ласкав както лани.
Все вали. Не чака. И не пита.
Нежен. Кротък. Като малко чудо.
Светъл и уютен като къща.
Замразил неволните заблуди,
в детството полека ни завръща.
Там е топло. Там е друга зима.
Приказка е, дето не сме чели...
В нея малки, радостни ни има.
С мисли чисти и надежди бели.