Щом Коледа полека приближава,
в сърцата често леко натежава
че вместо тъй желаният снежец,
засипал се е Коледен дъждец.
А и студът постъпва неприсъщо
и инатейки се не идва също
и вместо белоснежна тишина
изпълва се нощта от топлина.
Но вечерта на Рождество пристъпва
и който с топлина в сърце постъпва,
дали да чака облак в светла нощ?
Кои звезди ли са с тъй силна мощ?
Та облаците снежни да надвият
и вместо в булото им хладно да се скрият -
със блясък над света да заблестят
и чудо небило оповестят.
Че в тази звездна, белоснежнина
Спасител чуден, идва на света.
Ех, бели сняг, напомнящ за звездите,
не от небето а в сърцето засипи се,
и раните безбройни охлади
от всичко що отвътре ни гори
от пламъци от страсти и тегоби,
от парещи сълзи по тъмни доби
а нека вън вали, вали дъждец
що е отмора за очи и на слепец.
В небето нек' звездица засияй',
но не в небето, а в сърцето - най!
© Борислав Ангелов All rights reserved.