Jul 24, 2022, 9:50 PM

Снежен апокалипсис 

  Poetry » Love
572 1 3

Защо ли с болка съм орисан
да бродя в този тъжен свят?
За теб горчи ми всяка мисъл,
и всичко някак опустя.

 

А бяхме диви, непокорни
и влюбени - като деца.
Но някой ни изтръгна с корен
и бродим с мръкнали лица.

 

Обичах те, то беше всичко,
което ме крепеше тук.
Снегът сега вали безличен
и удря с ледения чук.

© Стефан Балди All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??