Снежен танц

Jul 31, 2017, 1:40 AM

Poetry » Landscape

567 0 2

Лети снегът, танцува и затрупва
във нежният си танц на дядо ми стобора...

И в стаята догаря тънка свещ.

Студено е за кучето във двора.
самотно, гладно, но кравайче свито–
с муцунка под опашката сънува сън горещ.

И само куклата на дъщеря ми
в рокля бяла
ни чака на прозореца със скреж.

Ще се завърна ли през Пролетта с капчука
събуден пак от слънчев лъч-пламтеж?

И ще измие ли с водата от улука
сълзите по невинния копнеж
да се завърне тук отново детски глъч?

Топи се този сняг
и в почвата попива...
Земята чака също тъй и нас.

Ала през Пролетта отново ще поникнат
на бабиния двор – там нейде до обора
треви, дървета, храсти и цветя.

Вдъхновено от фотографията "Забравен дом..." на

reinbow (Биляна Битолска)

Please sign in with your account so you can comment and vote.

anabel7 (Албена Димитрова)

2017-07-31T16:21:18+03:00

Хубаво е... И навява тъга... Поздравления, Ангел!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-07-31T08:00:28+03:00

Хем тъжно, хем копнежно.... Поздрави!