Тези снежинки ми напомнят вишнев цвят,
в косите на пролетна богиня.
Студени са, нямат неговия аромат.
Днес се чувствам като просекиня.
Моля зимата да ми подари сърце.
Моето, кой знае защо изстина.
Превърна се в студено слънце в сиво небе.
С него и всичко мое си замина.
Боси са стъпките на душата ми. Път
няма отъпкан, по който да мина.
Рисува параболи болка в нежната ми плът.
Не исках...Но се случи...Карантина. ...