Снега се сипе

върху красиво тяло.

Ледената пустош

зове пътника изморен:

„Пътят е дълъг,

ела, поспи с мен,

аз покой и мир

завинаги подарявам.“

В плен на тази красота,

легна той в снега

до това красиво тяло,

оформено от вятъра.

Красивата ледена кралица

не лъжеше никога,

даваше покой и мир вечни,

в нейният дворец

пътниците живееха след смъртта щастливи.

„Ела в моите обятия,

пътнико уморен,

живота преди-

вече илюзия-забрави!

В моите ръце, спи,

моята корона, вземи!

Ти си щастливец, че срещна мен,

снежната буря е най-кротката смърт...“