Ние с теб сме два снежни човека,
направени на различни места.
Разделени от широка пътека,
разделени от студ и тъга.
Там отсреща ти виждам очите,
черни въглени, пълни с тъга,
но не можем да стоплим душите –
топлината довежда смъртта.
Как копнеем да бъдеме двама,
да увием снежно-нежни ръце,
да се слеем… и любовта ни голяма
във лавина да се съберем. ...