Зимата подари снежна усмивка
на лицата, на всички деца.
Скри земята под своята вълшебна завивка
и им подаде своята бяла, мека ръка.
Те я хванаха, яхнаха луди шейни,
ски бързоходни обуха и зарисуваха смели
върху снега картините на своите мечти,
които от него са по-ярки и бели.
Зимата доволна яхна коня си вятърен
и препусна, позволила си кратка почивка.
Преди да тръгне, погледна към детето във мен
и подари ми своята снежна усмивка. ...