Бяла приказка една се разказва от студа. Приказка за любовта, на царицата на снега. Тя живее на студа, нейде там сред леда. Тя е там съвсем сама, там сред снежна белота. В една студена пустота, къде да дири любовта?! Всичко е в сняг и лед, не стъпва там човек.
С огледало вълшебно от дома вижда всичко по света. Всичко вижда в него тя, но не може да пипне с ръка. Чува тя звуци от света, но не усеща му вкуса. Безсмъртната царица на леда сама живее със студа. Безсмъртната царица през нощта избира си една звезда. И тя като нея е сама, там далече в пустота. Надява се на таз звезда, да й покаже любовта. Тя царица е на сняг и лед, но има сърце на човек. Сърцето не иска самотата, то търси топлината. Много иска да обича, от щастие да тича. Да усети радостта, от белотата на снега. ---------------------------- Ледена сълза
Отдавна носи се в нощта, легенда за сълза една. Тази сълза е от лед, не е пролята от човек. Проля я Царицата на снега, самата господарка на студа. В нейната безсмъртна душа е пълно с тъга и самота. Не намери любовта, там на края на света. Веднъж тя в нощта проля ледена сълза. Като камък скъпоценен е този артефакт безценен. Тази ледена сълза много топла е била. Хванеш ли я с ръка, ще усетиш с душа. Нежност, топлина, тъга, толкова чужди на студа.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.