Снежният Човек
Сняг вали навън, бели снежинки се гонят сега,
килимът от разноцветни листа побеля.
Дърветата са в нова бяла премяна,
вали ли вали, така е от зарана.
Настана вече тишина, бяла тишина.
В гората няма ги птичките, пусто е сега!
Върви прегърбен старец с наръч дърва,
за да има той топлина в студената зима!
Лицето му набръчкано, с очите Тъга,
живее той със спомена за някога.
Палтото тънко на кръпки, усеща студа, ...