Вятър разхвърля пухени перца,
замята ги в разни посоки,
рехави при плахия си старт
точиците неусетно се сгъстиха.
Подлудени в щура игра,
ускорено стелят бяла прелест,
нетърпеливо скриват замръзнала кал,
с безпогрешен естетичен усет.
Капризно се топят от топлината на длан,
протегната да ги приветства,
илюзорни снежностни видения,
покорителни бели фантазии. ...