И защото бях лятна, наивна и топла,
тази зима дойде и без милост се вкопчи
във сърцето ми, мислите, крехкото тяло,
и задълго навярно реши да остане.
Между мене и тебе днес сняг навалял е.
До полуда е тихо и призрачно-бяло.
И смирена, безмълвна, по навик стоя
пред олтара на твоята крепост-душа.
Черни птици, вихрушка, кинжали от лед,
пръсти впивам до кръв във бодливия плет.
И разбирам – аз тук съм бездомна и ничия.
Вледенена от студ, на колене се свличам. ...