Со сето време ти зборувам
Со сето време ти зборувам
Има мигови кога се оддалечувам од се` -
се до средината на разделбите
и животот што одминува -
доволно далеку,
кога по најдлабоката воздишка
ќе ми остане само еден здив
и се` уште чекам да се појавиш од непросторот,
па во себе те прашувам
може ли со еден збор да се повлече еден миг.
И, го замолив мигот да ми повлече еден час,
часот еден ден,денот - ден од утре и задутре,
сите денови - сето време,
и дали можеш да го почувствуаш сето време
со кое ти зборувам,
додека стоиш безвремена -
со едната дланка во мене
процветана како најнежен цвет
на кактусот на мојата трпеливост-
со другата,со шамиче полно со заминувања
за да живееш насекаде со моите далечини,
некаде каде што душите наши се тешат
во нивната нераскинлива рамнотежа
и помиреност во само еден збор
со кое стануваме безвремени,
збор којшто со сета надеж на овој свет го изговарам,
збор во кој да веруваш е исто што и да љубиш.
Борче Панов
С ЦЯЛОТО ВРЕМЕ ТИ ГОВОРЯ - БОРЧЕ ПАНОВ
има мигове когато се отдалечавам от всичко
чак до средата на разделите
и животът който отминава
достатъчно далече
когато след най-дълбоката въздишка
ми остава само един дъх
и все още чакам от небитието да се появиш
и в себе си те питам
може ли с една дума да се привлече един миг...
и помолих мига да ми привлече един час
часът един ден денят – ден от утре и вдругиден
всички дни – цялото време
и дали можеш да почувстваш цялото това време
с което ти говоря
докато стоиш безвременна –
с едната длан в мен
разцъфнала като най-нежен цвят
на кактуса на моята търпеливост –
с другатас кърпичка пълна с въздишка на заминаване
за да живееш навсякъде с моите далечини
някъде където нашите души
се утешават в тяхното неразрушимо равновесие
и смиреност само в една дума за цялото време
с което ставаме безвременни
дума която с цялата надежда на света
изричам
дума в която да вярваш е все едно да обичаш.
© Bor Borhes All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления, Бор!
-
Ви благодарам за убавите коментари драги пријатели.
-
Изпреварен от Слънцето, окъпано в разкошния си оранжев залез, шофирам със 100 по автомагистрала Тракия - на запад.
Топло е. 10 градуса.
Само в дясно от мен величествено се белее заснежен Балкана.
Нежният за 31-ви Декември лек Западен вятър носи красиви като стиховете ти облачета, Борче!
Къде между Изток и Запад, между Небето и Земята ще се срещнем?
Ние вече се срещнахме - тук, във вълшебния свят на стиховете!
Пожелавам ти лека и творческа 2018 година! -
Весело посрещане на Новата 2018 година,Борче!Бъди жив и здрав!
-
Много ми хареса стиха ти, Борче!Поздравления!
Добавям в любими! -
"Дума,в която да вярваш е все едно да обичаш."
-
Много красиво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
