Като жител на мъртъв град,
пропаднал, сив, покрит във мрак.
С ярки светлини на всеки праг,
шумове силни, забравяш, че си млад.
Потъваш в дълбините на техническия век,
времето тече, а ти оставаш там, обсебен, блед.
Но осъзнаваш мигом, че нещо не е в ред,
щом вече се не чувстваш така свободен, лек.
Всякаш те душат и искаш да ги спреш,
но си твърде навътре, вероятно ще умреш.
Единственият път наобратно е пеш,
а си вцепенен и няма ни гълъб, ни свещ. ...