Изпи ти, без да трепнеш
горчивата си чаша -
веднъж ти каза жрицата:
“Безсмъртна е душата”.
И тръгна смел, спокоен
на среща с Боговете.
Остана твойто слово
да свети в Вековете...
Кажи ми, о Сократе,
как днес Сократ да бъда?
Пропадайки във Бездната,
със Мъдрост аз да съдя?
И своята Диотима
Кажи как да открия!
Та бучинишът сладък
до дъно да изпия!!!
28.10.2000
© Боян Иванов All rights reserved.