Спести ми закъснелите вини
и думите – банално неудобни.
Домът ни в битието се стесни
а ние се превърнахме във роби.
Люлее март хиляда ветрове –
чудесен месец. Само за раздяла!
Със сигурност животът ни зове
по някое предъвкано начало.
Мирише на сълзѝ и тъжен край.
Нали е редно ей сега да рухна?
Поне да беше някой слънчев май...
Поне да бях готова да те пусна... ...