Нараняваш се заради гордост и бягаш,
с надеждата за заместител.
Оглеждаш лицата и бавно сравняваш
Къде ли е твоят спасител?
Заблуда ужасна е сам да заменяш,
сърцето за сходно лице.
Лицето е сходно така и изглежда.
И питаш сега накъде?
Все пак си на ясно, че се заблуждаваш.
Блокираш всяка мисъл, анализ.
Погубваш се, докато се наслаждаваш,
потъвайки в своя соларис..