Морето няма глас да ме оплаче.
И сол си няма – скришом я откраднах
и храних дълго сетния приятел.
А като смърт все си оставах гладна...
И прилив няма. Ни прибой, ни риби...
Не му върви със мен да се сбогува.
Тъгата сви крайбрежните колиби
и само екот като пулс дочувах
от лунен шепот, разлюлял вълните.
Ята от гларуси извиха облак.
Препълниха ми крясъци очите
и плисна тишината. Стана обла, ...