Jul 17, 2007, 9:46 AM

Сонет № 16 

  Poetry
647 0 3
СОНЕТ № 16

Когато есента вплете коси със ветровете
и слънцето закуси с своите лъчи,
Елмазните звезди превърнат се в комети
и ехото внезапно си отиде, замълчи.
Големите когато горко се разплачат,
а малките откажат да играят,
когато кучетата не полаят здрача,
а котките не мяукат и си траят.
Тогава, може би, светът ще каже"Сбогом"
и птиците една любов ще отнесат.
Водата ще прегръща огън.
Ще се разтърсят тъмни небеса.
Тогава ли ще осъзная, че не мога
душата си без тебе да спася?!

© Венцислав All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??