Сонет ІІ

Apr 1, 2011, 7:01 AM

Poetry » Other

770 0 10

СОНЕТ ІІ
На юли в края му, когато
горещниците си отиват,
той глътка въздух-тежко злато
изпусна. И светът се срина.
И цяла нощ в гората дива
протяжно виеше вълчица.
До него – светла самодива –
топеше се като свещица.
"Ти повече не се завърна.
В пътеки вълчи ли заскита
Родопа цяла да прегърнеш?" ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сонет ІІ

Want to read more?

Random works