СОНЕТ ІІІ
Когато, гърбом към Барона,
отмервах аз фатални крачки,
си спомних всичките закачки
с дум-думите от сайтов огън.
Ръката ми дори не трепна.
Разбрах, че пред смъртта сме равни.
От нейде долетяха врани
и ударът на Бен-да секна.
Но вярвам аз, в мига върховен,
че там, на пейка, под тепето,
ще чуеш химна на Бетховен ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up