Apr 2, 2011, 9:12 AM

Сонет ІІІ 

  Poetry » Other
621 0 15
СОНЕТ ІІІ
Когато, гърбом към Барона,
отмервах аз фатални крачки,
си спомних всичките закачки
с дум-думите от сайтов огън.
Ръката ми дори не трепна.
Разбрах, че пред смъртта сме равни.
От нейде долетяха врани
и ударът на Бен-да секна.
Но вярвам аз, в мига върховен,
че там, на пейка, под тепето,
ще чуеш химна на Бетховен ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??