Сонет за жена
Самата ти си, мойто сиромашко лято.
И стопления ден, на есента.
И затова за мен наистина си свята...
Затуй ти посвещавам песента!
Остави ти букета си във мойта ваза.
Край мен ухае вече на цветя!
Ти свойта приказка вълшебна ми разказа.
И с ореол велик при мене спря!
Сега за мен небето есенно сияе…
Рубинените залези блестят!...
Макар, че вече лебедова песен пеех ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up