Oct 15, 2009, 5:38 PM

Сонет за първия студен ден 

  Poetry » Landscape
614 0 6
Вървя сам по улици тъй неприветни --
небето сърдито се въси
и слънцето в облаци крие лика си,
и ронят се листи безчетни.
Дъждец тъжен тихо над мене се ръси...
Къде са усмивките летни?...
Къде е смехът из алеите цветни?...
Къде са ръкавите къси?
Но зная -- печал след веселие има,
след лято -- виелица лиха
и утре тъга след забавата днешна.
Така и във мене е зима -- ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тошко All rights reserved.

Random works
: ??:??