Колко черни са дните и нощите.
Болка свива стомаха на топка.
Как ме гледа ехидно под веждите
радостта от успешната клопка.
Колко сляпо било е сърцето ми!
(А уж трябвало него да следвам!)
Притаената злоба в очите ти
да не видя или поне да усетя...
Колко пъти се подигра със съдбата ми!
Преподписа сто смъртни присъди.
Като стъклена чаша трошеше душата ми,
после грижливо поправяше всички повреди. ...