Протягам ръка нагоре към светлината,
но тя остава далеч.
Далеч са и небесата.
Виждам само мъка.
Къде избяга светлината?
Няма ли спасение?
Имам нужда от убежище.
Къде е моето спокойно място?
Трябва да избягам от тук.
Това място ме поболява.
Стените се приближават към мен.
И ме задушават.
Като потъпкана трева
отново ще се съживя.
И болния ти ум ще задуша.
Светлината ще догоня
и от мъката ще се спася.
© Дели Статева All rights reserved.