Сърце свито, мислите се блъскат,
отляво и отдясно сивота,
предателства край мене лъсват,
очакване на поредната лъжа…
И в таз зъбата безнадеждност
дочух забравен детски смях,
по улицата плисна нежност,
от детско слънце озарена бях…
Затупка топка по паважа
или туй беше моето сърце,
което мъката забрави даже,
спасено от живия смях на дете!