Apr 28, 2012, 11:50 PM

Спасение 

  Poetry » Civilian
644 0 5

Спасение

 

 

Ти пак ще се върнеш, аз зная.

Кошмарът реалност ще стане.

Заключена в тъмната стая,

ще стена с отворени рани.

 

С лице, изкривено от ужас,

крещейки, за милост ще моля.

Ще удряш, додето във унес

откажа съвсем да се боря.

 

И кръв със сълзи ще се слеят,

ще стихнат докрай виковете.

Очите ти зли ще се смеят,

с въже ще ми стегнеш ръцете.

 

Душата ми черен е въглен,

безжизнен сред страшния  огън.

 Ще стена, ще удряш безмълвен,

додето предам се на Бога.

 

Спасение няма за мене,

години наред скришом страдах.

Но ти, който можеш, навреме

избягай, спаси се от Ада!!!

 

Да кажем „не” на домашното насилие!!!

 

Никой не заслужава да живее в страх!

 

 

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??