СПАСЕНИЕ
Конче малко нощем бяга бързо, в галоп, през съня.
Радвам му се и се питам що ли ще рече това.
Може би ще отпътувам и не ще се върна тук?
Или пък душата иска да препуска в свобода?
Малко конче нощем бяга като вятър през съня.
Но събужда ме синът ми, иска чаша със вода.
Давам му и го изчаквам със усмивка да заспи.
После пак препускам нощем по незнайните земи.
Ех, препуска конче малко, жалко, че е само сън!
Денем страхове препускат в мислите ми с ясен гръм.
Мисля си, че полудявам, щом мечтая за съня, ...