Когато пъкълът във мене победи,
настава мрак и мраз... безвремие...
Залязват слънце и луна...звезди,
а казват дебнело от някъде, спасение...
И казват още:" Силен си, върви!",
но адът в мен, не иска и да чуе...
И само болката във мен кънти.
И извървените пътеки... всуе.
А демоните съскат и редят:
"И ти самата, си едно изчадие!"
И се превръщам, за пореден път,
във самосбъдващо се, дяволско проклятие. ...