knqza (Даниел Стоянов)
162 145
Apr 14, 2006, 11:30 PM

СПАСИ МЕ САМОТА 

  Poetry
814 0 7
Спаси ме самота от сивото безвремие,
аз искам да изкажа едно различно мнение.
Попаднах в силна буря, направо в ураган.
Не искам даже с мисълта да се завърна там.
А трябваше от нея всичко аз да взема.
Тя обеща ми рая за който не прогледнах.
Дали го има или нама?
Спаси ме самота от тежката ми рана.
Нещастник ли съм или вярвам
в неща, в който никой друг не вярва?
Щом подсъзнателно желая рая,
макар, че окончателно настъпи края.
Измъчвам ли се като някой мазохист?
Или тя бе само празен лист...
Спаси ме самота от мойта тиха лудост,
защото любовта за мене не направи чудо.
Спаси ме самота от сивото безвремие
на едно доста странно поколение.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стихотворението ти е прекрасно!!! Чета го в момент на лично изтезание и с огромна самота в сърцето си. Мисля, че това е най- пдходящият момент, в който трябваше да го прочета. Повярвай наистина е прекрасно!!!!!!!
  • Любовта, а не самотата ще ни спаси от сивото безвремие на едно доста странно поколение. Повярвай в нея!
  • Не вървам, че самотата може да спаси, но тя може да успокои, според мен или да направи болката от чуждото безразличие или неразбиране по-приглушена и по-поносима! Не зная дали съм прав...
  • Харесва ми,но кое е Раят?Бягствота ли?Може и да си прав!Рибаря
  • "Нещастник ли съм или вярвам
    в неща, в който никой друг не вярва?
    Щом подсъзнателно желая рая,"
    Щастливец си,повярвай ми!
    Браво!
  • Рая е това, което ние искаме да бъде
    Усмихни се това е лека на всяка болка!
  • Много е хубаво!Браво!!!
Random works
: ??:??