May 28, 2007, 2:28 PM

Спасителят в ръжда 

  Poetry
947 0 12
В отвъдното на мислите,
(като стаен последен дъх)
помпозен от прокисване,
тълповно сам...
                        И плъх!
... прокъсано наметнат
с последната вражда.
Наричайте ме (за удобство)
спасителя в ръжда.
Понеже съм Месия!
(Според четирима господа -
Йоан, Тома и Марко
и... не помня имена).
В оскъдното преписване
на сълзите от дъжда,
изгубен до пресипване
в спасителна ръжда,
съм всъщност Вие!
Същите!
(Без лицемерна патина)
... уж вие сте безсмъртните,
а аз съм Ксеркс във Атина.

© Николай Драгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??