На какво се надявам, не зная...
Да съм все безразсъден и смел?
Аз отблизо виждал съм края,
а сега просто няма тунел...
И е някак си вакуумно, скучно,
престояло в очакване, времето -
нещо вълнуващо тъй да се случи,
но предимно си късам нервите.
А сега е, призрачно тихо.
Усилете звука, че не чувам!
Нито рано, хорските викове,
ни моторния уличен шум.
Даже млъкнаха вкупом и птиците,
а листата са сякаш хербарийни.
Заболяват от взора зениците,
но света не помръдва. Авария!
Аз разбрах на какво се дължи.
Усвоил съм специални умения.
Да не чувам подли лъжи
и естествено, чуждото мнение.
Да не гледам в друга паница
и да сърбам мойта попара.
Ако живота раздава плесници,
мене само смъртта ме събаря.
Но се връща в дърветата вятъра,
а пък скуката спи в опозиция.
На очите си още да вярвам ли
или на глухата интуиция?...
©тихопат.
Данаил Антонов
04.07.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.