Денят ни застига, безумен и блед,
завивките дърпа нагоре.
В човешкия театър от първия ред
раздава на всекиго роля.
До него спокойно и Краят седи,
дори не излиза в антракта.
Усмихнат, ни гледа със влажни очи:
не бърза. И нас ще почака.
Понякога само, от скука обзет,
той става галантен ласкател –
изпраща на сцената хубав букет
със надпис: "От Ваш почитател!".