May 17, 2009, 1:03 PM

Спектакъл 

  Poetry
739 0 2

Човек-стъкло, отливка от душата,

търся сила, впервам празен взор в тъмата.

Срещам само нищото и пак

намирам себе си и скитащ влак.

 

Да потроша скрежинно огледало

целя, за да остане всичко цяло.

Пишещата ми ръка изтръпва

сякаш ръчка е и някой я подръпва.

 

Дръпвам пръстите на избеляла близост

с леката надежда да събудя нежна милост.

Разтуптявам и раздирам тишината

с трясъка на скъсана подплата.

 

Пътеводна светлина, загубена в мъглата –

кадифената въздишка пълни празнотата.

Затръшва се вратата на открит театър –

уви, успешно изигран спектакъл...

© Диана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Определено гротеската се поддържа оксиморонно, но стихът е наистина оригинален! Много силен финал: "Дръпвам пръстите на избеляла близост

    с леката надежда да събудя нежна милост.

    Разтуптявам и раздирам тишината

    с трясъка на скъсана подплата.



    Пътеводна светлина, загубена в мъглата –

    кадифената въздишка пълни празнотата.

    Затръшва се вратата на открит театър –

    уви, успешно изигран спектакъл..."! Поздравления от сърце!
  • Е, и на мен не ми е любимото ми стихотворение, но веднъж напиша ли едно както трябва, после никое не се получава добре
Random works
: ??:??