Забързани и уморени,
в забързан светъл коридор
опитваха се да премахнат
гримасите от болката, страха.
Лъч ранен се усмихна през стъклата.
Хей, смяна идва - малко още дръж.
Във ъгъла, забравен на носилка,
простенваше в съня си болен мъж.
Разплаканата спътница в живота
до него клюмаше на дървен стол.
Не се надяваха на светлината...
със тъмна кожа бяха - без подслон... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up