Не, тъй не се съзадава добрина,
родила се от мили вопли, в пъстри шуми.
Не плува тя в морета, не върви в села,
а се заражда от спестени думи.
Не се изражда с мъки и с печал,
не се повива в пелени, не плаче,
най-искренната добрина, дори,
не е родена с думите "обичам те."
Добрината няма цвят и мирис, и тела,
в които там да пребивава и насища.
Тя не е създадена от светлина,
и не е обречена на пепелища.
Добрината няма повод, няма стих,
добрината е безименно видение.
Дълбоко в душата, може би,
най-искреното тихо откровение.
Най-искрения тих поклон,
на душата към душа, без глуми,
без копнеж и без тъга,
добрините са спестени думи.
© Стела All rights reserved.