Спестените ми стихове...
Спестените ми думи се изливат
в мълчание, подобно на вода.
От извора на глътки бавни пия,
но жадна пак оставам след това.
Спестените ми ласки се събират
в юмруци, стиснати до кръв. Сама
желанието в себе си убивам,
но пак крещи безумието: "Ела!"
Спестените ми стихове са котва,
която към сърцето приковах.
Потъва натежалата ми лодка ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up