Спи, продължавай да сънуваш!
Спи своя вечен, мътен сън!
И, сляп за всичко зло, не спирай да вербуваш,
но този път аз няма да те спра!
Ще те оставя да се спънеш сам във мрака
и безразлично ще те гледам отстрани,
политнал в пропастта на самотата,
ти полусънен ще ме видиш ли, кажи?
Или отново покрай мен ще отминаваш,
тъй, сякаш съм невидима, незрима,
и всеки път ръката си протягаш
към моята, за всичко ти простила... ...