Плъзгам се по ръбчето на устни,
котешки извива гръб Луната.
Светъл дъжд по покриви изкусно,
свири мокра, тръпнеща соната.
В две очи Вечерница лъчиста,
влюбена Вселена обещава.
Вятър доразплаква пианиста,
времето в косите се стаява.
Пръсти петолиния изписват,
тръпни ноти този град приспиват.
Совите за обич ни орисват,
сенки две невярващо се сливат. ...