С П И Р К А Само аз съм сама на спирката тъжна. Само аз съм сама и всичко е тъжно. Само аз съм сама и луната е скрита. Не отекват мойте стъпки, потопени в мъглите. Само аз съм сама а мрака е вечен. Топлината в душата ми е толкоз далече. Колко мило, целува я нежно момчето! Тука нещо говорят, там нещо се смеят. Аз сама си оставам, и тъгувам, немея. Посребрени коси в автобусната пара. Някой хвърля небрежно недопушена цигара. Сладострасния миг на любими догаря. Всички тръгват, поели автобусния ритъм. Аз сама си оставам и за нищо не питам. И приличам на тази непотребна цигара, дето свети самотно, досами тротоара. Само аз съм сама, само аз недокосната.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up