Сърцето ми не спи.
То чака...
пороя в края на нощта,
когато в дебрите на мъчно лято
топи се в капчици роса.
Не ще дочакам пролетта...
във нея има пламък и измама.
- Защо? - отнесено попита мракът.
- Защото може би не искам самотата.
Ще тръгвам,казваш ми през рамо...
... безсилен съм пред бриза и нощта.
"Какво пък..." мислеше луната - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up